Защо ботове атакуват сайта ми и какво търсят нападателите

Ботове и атаки: защо атакуват сайта ми и какво търсят нападателите

Наскоро клиент ни попита: „Защо има толкова ботове и атаки към сайтовете ми? Кой изобщо се интересува от тях?“ Въпросът е логичен. Сайтът не е банка, не е известна марка и на пръв поглед от него няма какво да се вземе.

Краткият отговор е, че никой не се интересува точно от вашия сайт. Атаките са автоматизирани и обхождат всичко, което е достъпно в интернет. А всеки сайт, дори малък, има три неща, които се превръщат в пари: данните на клиентите, плащанията и самият сървър. В тази статия обясняваме какво търсят нападателите, какво печелят от него и как се разбира, че нещо не е наред.

Никой не е избрал точно вашия сайт

Според доклада на Imperva за 2026 г. над 53% от целия трафик в интернет през 2025 г. е автоматизиран, а хората са 47%. Част от този трафик е полезен: търсачки, системи за наблюдение, сравнители на цени. Останалото са програми, които обхождат адрес след адрес и проверяват едно и също: има ли позната уязвимост, стара версия, слаба парола или забравен файл с настройки.

Колко бързо става това, показва експеримент на Unit 42 (Palo Alto Networks): от 320 умишлено уязвими сървъра, пуснати в интернет, 80% са били пробити в рамките на 24 часа.

За нападателя един опит не струва нищо. Затова няма значение дали сайтът е голям или малък, нов или стар, български или чужд. Проверяват се всички, а се влиза там, където има отворена врата. Опитите най-често са три вида:

  • Търсене на уязвимости в платформата, модулите и сървъра. При нова уязвимост масовите опити започват за часове, понякога и преди да има поправка. Пример е StyleSmuggler.
  • Налучкване на пароли за администрацията, FTP и SSH.
  • Пробване на изтекли пароли. Имейли и пароли, откраднати от други сайтове, се пробват автоматично и при вас, защото много хора ползват една парола навсякъде.

Данните: клиенти, имейли, поръчки

Базата с клиентите е първото, което се изтегля: имена, имейли, телефони, адреси, история на поръчките и паролите в защитен (хеширан) вид. С нея се случват три неща:

  • Продава се. Списъците с имейли и телефони се купуват за спам и измами.
  • Използва се срещу вашите клиенти. Съобщение от името на магазина, което цитира истинска поръчка и адрес, е много по-убедително от обикновен спам. „Плащането ви не мина, въведете картата си отново“ работи, когато номерът на поръчката е верен.
  • Паролите се пробват другаде. Ако клиент ползва същата парола и за пощата си, пробивът при вас става пробив и при него.

Това изглежда като най-безобидния сценарий, защото магазинът продължава да работи и парите не липсват. Юридически обаче не е безобиден. По GDPR изтичането на лични данни е нарушение на сигурността и трябва да се съобщи на Комисията за защита на личните данни до 72 часа, след като сте разбрали за него, а при висок риск за хората и на самите клиенти. Санкциите за неизпълнение на тези задължения стигат до 10 млн. евро или 2% от годишния оборот. Отделно остава въпросът как клиентите ще приемат такова писмо.

Парите: плащанията

Вторият източник на печалба са самите плащания. Тук сценариите са няколко:

  • Кражба на картови данни. В страницата за плащане се вмъква код, който копира данните на картата, докато клиентът ги въвежда. Поръчката минава нормално и нищо не подсказва проблем. В изследване на Sansec от 2018 г. такъв код е стоял в магазините средно по 12,7 дни, а всеки пети магазин е бил заразен повторно.
  • Фалшива форма за плащане. Когато плащането е на страницата на банката, нападателят показва собствена форма за картата преди пренасочването. Клиентът въвежда данните, вижда „грешка“ и чак тогава стига до истинската страница на банката.
  • Подмяна на получателя. Сменя се банковата сметка в имейлите за поръчка и във фактурите или се подменят настройките на платежния модул. Клиентите плащат, но парите постъпват в чужда сметка. Това се открива чак при засичане на постъпленията, а при някои търговци дотогава минава доста време.
  • Тестване на крадени карти. За това не е нужен пробив. Ботове правят стотици малки поръчки, за да проверят кои откраднати карти работят. За магазина остават таксите за транзакциите, оспорените плащания и рискът платежният оператор да спре услугата.

Сървърът: чужд ресурс за ваша сметка

Дори сайт без клиенти и без плащания има стойност: сървър с процесор, интернет връзка, IP адрес и домейн с добра репутация. Превзетият сървър се използва за:

  • Разпращане на спам. Писмата тръгват от вашия сървър и от вашия домейн. Адресът попада в черни списъци и имейлите до собствените ви клиенти спират да пристигат, включително потвържденията за поръчки.
  • Фишинг страници и зловреден код. Под вашия домейн се качват фалшиви страници на банки и куриери. Браузърите и Google започват да показват предупреждение, че сайтът е опасен.
  • Скрити страници и линкове. В сайта се добавят хиляди страници за казина, лекарства или реплики, които използват позициите ви в Google. Собственикът обикновено ги вижда чак в резултатите от търсенето.
  • Копаене на криптовалута. Процесорът работи за нападателя, сайтът се забавя, а сметката за хостинг расте.
  • AI услуги за ваша сметка. На обикновен уеб сървър AI модели не се пускат, защото той няма нужния хардуер. Нападателите търсят друго: ключовете за AI и облачни услуги, записани в настройките на сайта. С тях ползват услугата, а сметката идва при вас. Sysdig описва схемата под името LLMjacking и изчислява, че тя може да струва на жертвата над 46 000 долара на ден.
  • Прикритие за чужди ботове. Трафикът им минава през вашия сървър, за да изглежда, че идва от обикновен сайт.
  • Атаки срещу други. Сървърът става част от мрежа, която сканира и атакува други сайтове. Следите водят към вас, а хостинг доставчикът може да спре услугата без предупреждение.

Има и четвърти начин за печалба, който съчетава предишните три: изнудване. Базата данни се криптира или изтрива срещу откуп, или нападателят заплашва да публикува клиентските данни, ако не му се плати.

Не всеки бот е атака

Голяма част от ботовете в логовете не се опитват да влязат никъде:

  • търсачките (Google, Bing), без които няма посещения от търсене;
  • ботовете на AI асистентите, които събират съдържание;
  • ценовите ботове на конкуренти и на сравнители на цени;
  • SEO инструменти и системи за наблюдение.

Те не са пробив, но натоварват сървъра, понякога повече от реалните посетители. Полезните се пропускат, а останалите се ограничават по скорост или се блокират. Блокирането на „всички ботове“ не е решение, защото заедно с тях изчезват и търсачките.

Как се разбира, че нещо не е наред

Опитите за атака са постоянни и сами по себе си не са повод за тревога. Повод са признаците, че някой опит е успял:

  • администраторски профил, който никой не е създавал;
  • имейлите от магазина започват да попадат в спам или да се връщат;
  • сървърът е натоварен, без да има повече посетители;
  • предупреждение от Google, от браузъра или от хостинг доставчика;
  • клиенти съобщават за неразрешени плащания след покупка при вас;
  • разминаване между поръчките и постъпленията по сметката;
  • нови или променени файлове, които не идват от обновление;
  • страници от вашия сайт в Google, които не сте създавали.

Повечето от тези признаци се появяват късно, когато щетата вече е налице. Затова проверката не бива да чака да ги видите.

Какво намалява риска

  • Редовни обновления на платформата, модулите и сървъра. Масовите атаки често идват седмици след поправката. При уязвимостта SessionReaper през 2025 г. те започнаха шест седмици след нея, а по данни на Sansec дотогава я бяха приложили едва 38% от Magento магазините. Подробности има в статията за версиите и пачовете на Magento.
  • Уникални пароли и двустепенна защита (2FA) за администрацията, хостинга и пощата.
  • Ограничен достъп до администрацията: само за хората, които работят с нея, без профили на бивши служители и изпълнители.
  • Филтър пред сайта, който спира познатите атаки и ограничава опитите за вход и за плащане.
  • Наблюдение на файловете, на страницата за плащане, на администраторските профили и на натоварването.
  • Резервни копия извън сървъра, за които е проверено, че от тях може да се възстанови.
  • По-малко данни. Каквото не се пази, не може да изтече: стари поръчки, неизползвани профили, ключове за услуги, които вече не ползвате.

Нищо от това не спира опитите. Целта е никой от тях да не успее, а ако успее, това да се разбере за часове, а не за месеци.

Често задавани въпроси

  • Сайтът ми е малък. Защо атакуват точно него?

    Не атакуват точно него. Ботовете обхождат всички адреси в интернет и не знаят колко е голям сайтът. Малките сайтове дори са по-лесна цел, защото по-рядко се обновяват и наблюдават.

  • Плащанията минават през страницата на банката. Това пази ли ме?

    Пази данните на картите, докато клиентът наистина стига до страницата на банката. Не пази от фалшива форма, показана преди пренасочването, от подменена банкова сметка в имейлите и от изтичане на клиентските данни.

  • В логовете има хиляди опити за вход. Значи ли това, че сайтът е пробит?

    Не. Опитите са нормален фон за всеки сайт. Важно е дали някой от тях е успял, а това се проверява по администраторските профили, файловете и поведението на сървъра.

  • Мога ли да блокирам всички ботове?

    Не е добра идея. Търсачките също са ботове и без тях сайтът изчезва от резултатите. Правилният подход е полезните ботове да се пропускат, а останалите да се ограничават или блокират.

  • Трябва ли да уведомя клиентите, ако данните им са изтекли?

    Комисията за защита на личните данни се уведомява до 72 часа, освен ако е малко вероятно нарушението да породи риск за хората. Самите клиенти се уведомяват, когато рискът за тях е висок. Преценката се прави за всеки случай и е добре да участва юрист.

Виждате необичаен трафик или опити за вход и не сте сигурни в какво състояние е сайтът ви? Изпратете ни адреса му и ще ви кажем какво виждаме. Без ангажимент.